9.09.2012 г., 12:14  

Чужди ветрове

853 0 10

Този вятър, дето ме отнесе

толкова далеч от роден край,

днес ме люшка и с лъжовна песен

ми разказва за измислен рай.

 

Пей ми, ветре! Може да повярвам,

че дърво без корен пак цъфти.

Щом съм тука, значи тъй е трябвало.

(Знаеш повече, разказвай ти.)

 

Имаш ли посока за обратно?

Чака ли ме бащиният праг?

Духай, ветре, в тази необятност.

Може ти да ме завърнеш пак.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Сашо!
    Но защо не публикуваш?
  • Вятърът край мен се спусна,
    твойте думи нежно ми шепти.
    Сякаш нежно ме целуна
    и в косите ми се приюти.
    ----------------------------------
    И рисуваш приказна картина,
    Слънцето ме гали с лъчи.
    И какво от туй, че иде есен, зима,
    щом до мен си с влюбени очи.
    -------------------------------------
    Хубав, образен, докосващ и топъл стих!
    Поздрави, Ели!
  • Благодаря на всички!
  • Немирник е твоят стих! Хареса ми!
  • Все така неземно вдъхновена!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...