Този вятър, дето ме отнесе
толкова далеч от роден край,
днес ме люшка и с лъжовна песен
ми разказва за измислен рай.
Пей ми, ветре! Може да повярвам,
че дърво без корен пак цъфти.
Щом съм тука, значи тъй е трябвало.
(Знаеш повече, разказвай ти.)
Имаш ли посока за обратно?
Чака ли ме бащиният праг?
Духай, ветре, в тази необятност.
Може ти да ме завърнеш пак.