Този вятър, дето ме отнесе
толкова далеч от роден край,
днес ме люшка и с лъжовна песен
ми разказва за измислен рай.
Пей ми, ветре! Може да повярвам,
че дърво без корен пак цъфти.
Щом съм тука, значи тъй е трябвало.
(Знаеш повече, разказвай ти.)
Имаш ли посока за обратно?
Чака ли ме бащиният праг?
Духай, ветре, в тази необятност.
Може ти да ме завърнеш пак.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
