Този вятър, дето ме отнесе
толкова далеч от роден край,
днес ме люшка и с лъжовна песен
ми разказва за измислен рай.
Пей ми, ветре! Може да повярвам,
че дърво без корен пак цъфти.
Щом съм тука, значи тъй е трябвало.
(Знаеш повече, разказвай ти.)
Имаш ли посока за обратно?
Чака ли ме бащиният праг?
Духай, ветре, в тази необятност.
Може ти да ме завърнеш пак.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
