22 февр. 2014 г., 10:02

През яката разкопчана

690 0 5
  През якàта разкопчана,
видях нежното ти рамо.
Погледа си да отместя -
не можах.

Там сияе матов пламък
и, като го зърнах само,
да го угася с дъха си
пожелах.

Колко скръб ми причиняваш -
да гася не позволяваш,
а сърцето ми изгаря
нощ и ден.

Ти якàта закопчавай,
та поне на друг не давай,
да изгаря и да страда
като мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стих, създаващ настроение!
  • Много е хубаво, малко закачливо. Хареса ми.
  • Благодаря ти, Краси - много е далеко от Яворов, но за мене си е скъп спомен. Няма да послуша, Сеси, дори напротив - като разбра как въздейства,още по-често ще го прави. Права си, Алли - има безсилна ревност.
  • Дали ще послуша?!
  • Закачливо-драматично и много родно като звучене!
    Напомни ми Яворов - "Калиопа", "Луд гидия"...
    Прочетох с приятно чувство!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...