22.02.2014 г., 10:02

През яката разкопчана

683 0 5
  През якàта разкопчана,
видях нежното ти рамо.
Погледа си да отместя -
не можах.

Там сияе матов пламък
и, като го зърнах само,
да го угася с дъха си
пожелах.

Колко скръб ми причиняваш -
да гася не позволяваш,
а сърцето ми изгаря
нощ и ден.

Ти якàта закопчавай,
та поне на друг не давай,
да изгаря и да страда
като мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стих, създаващ настроение!
  • Много е хубаво, малко закачливо. Хареса ми.
  • Благодаря ти, Краси - много е далеко от Яворов, но за мене си е скъп спомен. Няма да послуша, Сеси, дори напротив - като разбра как въздейства,още по-често ще го прави. Права си, Алли - има безсилна ревност.
  • Дали ще послуша?!
  • Закачливо-драматично и много родно като звучене!
    Напомни ми Яворов - "Калиопа", "Луд гидия"...
    Прочетох с приятно чувство!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...