6 дек. 2017 г., 15:25

При директора на моята гимназия

542 0 2

  ПРИ ДИРЕКТОРА  НА МОЯТА ГИМНАЗИЯ

 

Директорът бе млад човек.

Аз влязох да му се представя...

че тук преди полувек,

аз част от себе си оставих.

 

За първи път бях в този град

и в неговото училище,

макар безопитен и млад

бях тръгнал тук да се запиша.

 

Бях тръгнал в пътя по света 

и търсех място под небето...

Аз вече можех да чета,

но исках също и да пиша!

 

Погледнах го в очите пак

и видях леката досада,

Прескочих неговия праг,

нали не бях персона млада.

 

Казах, че като ученик,

дошъл съм, носейки награда,

две мои книжки в този миг,

и че го правя със наслада!

 

А също аз му обясних,

че с миналото си съм тука,

че тук записах своя стих

и не отидох на боклука!

 

Не знам дали ме той разбра,

но аз по малко го разбирам!

В усмивка устни той  събра...

А аз до тука вече спирам!

 

01.12.2017г. София

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не ме познава, той не му се сърдя за нищо!
  • Натъжих се. Представих си срещата. Не беше приятна. Жалко за тоя млад човек, неуважил, неоценил човека пред себе си.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....