6 дек. 2017 г., 15:25

При директора на моята гимназия 

  Поэзия » Гражданская
328 0 2

  ПРИ ДИРЕКТОРА  НА МОЯТА ГИМНАЗИЯ

 

Директорът бе млад човек.

Аз влязох да му се представя...

че тук преди полувек,

аз част от себе си оставих.

 

За първи път бях в този град

и в неговото училище,

макар безопитен и млад

бях тръгнал тук да се запиша.

 

Бях тръгнал в пътя по света 

и търсех място под небето...

Аз вече можех да чета,

но исках също и да пиша!

 

Погледнах го в очите пак

и видях леката досада,

Прескочих неговия праг,

нали не бях персона млада.

 

Казах, че като ученик,

дошъл съм, носейки награда,

две мои книжки в този миг,

и че го правя със наслада!

 

А също аз му обясних,

че с миналото си съм тука,

че тук записах своя стих

и не отидох на боклука!

 

Не знам дали ме той разбра,

но аз по малко го разбирам!

В усмивка устни той  събра...

А аз до тука вече спирам!

 

01.12.2017г. София

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не ме познава, той не му се сърдя за нищо!
  • Натъжих се. Представих си срещата. Не беше приятна. Жалко за тоя млад човек, неуважил, неоценил човека пред себе си.
Предложения
: ??:??