6.12.2017 г., 15:25

При директора на моята гимназия

528 0 2

  ПРИ ДИРЕКТОРА  НА МОЯТА ГИМНАЗИЯ

 

Директорът бе млад човек.

Аз влязох да му се представя...

че тук преди полувек,

аз част от себе си оставих.

 

За първи път бях в този град

и в неговото училище,

макар безопитен и млад

бях тръгнал тук да се запиша.

 

Бях тръгнал в пътя по света 

и търсех място под небето...

Аз вече можех да чета,

но исках също и да пиша!

 

Погледнах го в очите пак

и видях леката досада,

Прескочих неговия праг,

нали не бях персона млада.

 

Казах, че като ученик,

дошъл съм, носейки награда,

две мои книжки в този миг,

и че го правя със наслада!

 

А също аз му обясних,

че с миналото си съм тука,

че тук записах своя стих

и не отидох на боклука!

 

Не знам дали ме той разбра,

но аз по малко го разбирам!

В усмивка устни той  събра...

А аз до тука вече спирам!

 

01.12.2017г. София

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ме познава, той не му се сърдя за нищо!
  • Натъжих се. Представих си срещата. Не беше приятна. Жалко за тоя млад човек, неуважил, неоценил човека пред себе си.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...