ПРИ ДИРЕКТОРА НА МОЯТА ГИМНАЗИЯ
Директорът бе млад човек.
Аз влязох да му се представя...
че тук преди полувек,
аз част от себе си оставих.
За първи път бях в този град
и в неговото училище,
макар безопитен и млад
бях тръгнал тук да се запиша.
Бях тръгнал в пътя по света
и търсех място под небето...
Аз вече можех да чета,
но исках също и да пиша!
Погледнах го в очите пак
и видях леката досада,
Прескочих неговия праг,
нали не бях персона млада.
Казах, че като ученик,
дошъл съм, носейки награда,
две мои книжки в този миг,
и че го правя със наслада!
А също аз му обясних,
че с миналото си съм тука,
че тук записах своя стих
и не отидох на боклука!
Не знам дали ме той разбра,
но аз по малко го разбирам!
В усмивка устни той събра...
А аз до тука вече спирам!
01.12.2017г. София
© Христо Славов All rights reserved.