При къщата за птици
Днес по стъпките върху снега
вместо сълзи - оставям трошици.
От теб няма ни вест, ни следа.
Само малката къща за птици,
храни все така с обич поне
тези дето, за нея са гладни...
(Ние с тебе достойни не сме -
и от вълци сме по-кръвожадни).
Само малката къща за птици
пак разказва на наш'то дърво,
защо в твоите тъмни зеници
плува моето тъжно перо...
С всички спомени, сълзи и дати
пак коравият хляб напоих...
Как боли, как боли любовта ти!
Не, недей да четеш този стих!...
Спират гладните, боси врабчета
и трошиците обич кълват...
После литват към други дървета,
и оставят ме на кръстопът.
Гледам стъпките върху снега...
Искам твоите аз да намеря...
Но къде си, къде си сега?...
Тук е тихо...
И пак е Неделя...
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
