Dec 31, 2014, 5:13 PM  

При къщата за птици

  Poetry
774 1 4

 

 

 Днес по стъпките върху снега

вместо сълзи - оставям трошици.
От теб няма ни вест, ни следа.
Само малката къща за птици,
храни все така с обич поне
тези дето, за нея са гладни...
(Ние с тебе достойни не сме -
и от вълци сме по-кръвожадни).
Само малката къща за птици
пак разказва на наш'то дърво,
защо в твоите тъмни зеници
плува моето тъжно перо...
С всички спомени, сълзи и дати
пак коравият хляб напоих...
Как боли, как боли любовта ти!
Не, недей да четеш този стих!...
Спират гладните, боси врабчета
и трошиците обич кълват...
После литват към други дървета,
и оставят ме на кръстопът.

 

Гледам стъпките върху снега... 
Искам твоите аз да намеря... 

Но къде си, къде си сега?...
Тук е тихо... 

И пак е Неделя...

 

 Павлина Соколова

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно, чувствено и докосващо!
    Развълнува ме този стих!
    Поздрави и Чнг, Павлина!
  • Красиво и талантливо сътворена творба.Реалистично и болезнено си изплакала наранената си душа!Творбата е чудесна независимо тъжната нота, която преминава през нея!
    Забрави всичко и празнувай в тази нощ! Дано със старата година си отиде всичко старо!Бъди по-ведра и по-радостна през Новата 2015 година!
  • Стисна ме за гърлото... Бог да те благослови, талант и половина!
  • Прекрасно и нежно звучиш, Павлина!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....