Dec 31, 2014, 5:13 PM 2015-11-19T11:26:59+02:00

При къщата за птици

Poetry

767 1 4

Днес по стъпките върху снега

вместо сълзи - оставям трошици.
От теб няма ни вест, ни следа.
Само малката къща за птици,
храни все така с обич поне
тези дето, за нея са гладни...
(Ние с тебе достойни не сме -
и от вълци сме по-кръвожадни).
Само малката къща за птици
пак разказва на наш'то дърво,
защо в твоите тъмни зеници
плува моето тъжно перо...
С всички спомени, сълзи и дати
пак коравият хляб напоих...
Как боли, как боли любовта ти!
Не, недей да четеш този стих!...
Спират гладните, боси врабчета
и трошиците обич кълват...
После литват към други дървета,
и оставят ме на кръстопът.

Гледам стъпките върху снега...
Искам твоите аз да намеря...

Но къде си, къде си сега?...
Тук е тихо...

И пак е Неделя...

Павлина Соколова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

plama7 (Пламена Владимирова)

Прекрасно, чувствено и докосващо!
Развълнува ме този стих!
Поздрави и Чнг, Павлина!

2015-01-01T12:03:01+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Красиво и талантливо сътворена творба.Реалистично и болезнено си изплакала наранената си душа!Творбата е чудесна независимо тъжната нота, която преминава през нея!
Забрави всичко и празнувай в тази нощ! Дано със старата година си отиде всичко старо!Бъди по-ведра и по-радостна през Новата 2015 година!

2014-12-31T21:36:11+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Стисна ме за гърлото... Бог да те благослови, талант и половина!

2014-12-31T19:24:59+02:00
iverado (Ивелина Георгиева)

Прекрасно и нежно звучиш, Павлина!

2014-12-31T17:43:12+02:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0