При къщата за птици

31.12.2014 г., 17:13 ч. 2015-11-19T11:26:59+02:00

Поезия

556 1 4

Днес по стъпките върху снега

вместо сълзи - оставям трошици.
От теб няма ни вест, ни следа.
Само малката къща за птици,
храни все така с обич поне
тези дето, за нея са гладни...
(Ние с тебе достойни не сме -
и от вълци сме по-кръвожадни).
Само малката къща за птици
пак разказва на наш'то дърво,
защо в твоите тъмни зеници
плува моето тъжно перо...
С всички спомени, сълзи и дати
пак коравият хляб напоих...
Как боли, как боли любовта ти!
Не, недей да четеш този стих!...
Спират гладните, боси врабчета
и трошиците обич кълват...
После литват към други дървета,
и оставят ме на кръстопът.

Гледам стъпките върху снега...
Искам твоите аз да намеря...

Но къде си, къде си сега?...
Тук е тихо...

И пак е Неделя...

Павлина Соколова

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

plama7 (Пламена Владимирова)

2015-01-01T12:03:01+02:00

Прекрасно, чувствено и докосващо!
Развълнува ме този стих!
Поздрави и Чнг, Павлина!
stoyna (Стойна Димова)

2014-12-31T21:36:11+02:00

Красиво и талантливо сътворена творба.Реалистично и болезнено си изплакала наранената си душа!Творбата е чудесна независимо тъжната нота, която преминава през нея!
Забрави всичко и празнувай в тази нощ! Дано със старата година си отиде всичко старо!Бъди по-ведра и по-радостна през Новата 2015 година!
Katriona (Кети Рашева)

2014-12-31T19:24:59+02:00

Стисна ме за гърлото... Бог да те благослови, талант и половина!
iverado (Ивелина Георгиева)

2014-12-31T17:43:12+02:00

Прекрасно и нежно звучиш, Павлина!