4 июн. 2013 г., 19:56

При личния лекар (след преглед)

853 0 6

 

 

 

                                 При личния лекар  (след преглед)                                       

              

 

                                                                                      Ще дойдат всички, само младостта ни

                                                                                      и ти, Юлия, ще липсваш между нас!!!

                                                                                    

 

 

 

                          Стоя и чакам - дъжд вали,

                          не искам да се мокря.

                          Защото нещо все боли,

                          боли от мокрото.

                         

                           А трябва да държа докрай,

                           на мене не разчитат.

                           Не зная аз дали ще мога

                           на други да разчитам?...

             

                           Така си мисля и си знам, 

                           че аз съм  в прегрешение.

                            Затуй изпраща ми небето

                            дъждът  за опрощение.

         

                            Ще го приема както някога,

                            когато малка бях

                            и тичахме с приятели

                            из локвите със смях!                                     

                           

                            И радост, че навън вали

                            прекрасен летен дъжд!

                            До онзи юлски ден,

                            когато гръм вените смрази!

                           

                            Дванайсти юли - тъжен ден,

                            до днес си спомням времето -

                            когато Юлия уби - светкавица

                                    н е л е п о !!!

 

                            Тя беше моята близначка,

                            приятелка, роднина!

                             Десетгодишна си отиде

                             и нещо в мен се срина!

 

                             Защо се случи с теб така,

                             приятелко Любима?

                             След теб останах да тъжа

                             през всичките година!

    

                              За мене ти остана жива!

                              Едно прекрасно лято,

                              красиво и неустоимо!

                              Сравнявам те с Цветята!!!

                            

                              Ще тръгвам, Мила,

                              ето, виж, дъждът си е отишъл.

                              Ти знаеш - имам вече внуци -

                              и първородният е Юли -

                              Дванадесетгодишен!

                         

                              Дванадесет свещици утре

                              ще греят в твоя чест,

                              рожденик, мил, неповторим!

                              Бъди благословен!!!

 

                              И здрав бъди! Да се обичаме!

                              На този свят свещен -

                              човек се ражда със звезда!

                              Дано ти свети дълго тя!!!

 

 

                              28 юли 2008 г. - гр. Русе

 

 

 

                      PS. Вече петдесет години Юлия почива в селското гробище.

                            На осми юни ни  предстои 60-годишен юбилей - тя и други

                            ще ни липсват!!!

                            На Юлиян - пожелавам  здраве и да отпразнуваме неговата

                            седемнадесетгодишнина!

 

                            Аз съм по-голяма от Юлия само с 13 минути - фатални или не?

                            До днес не мога да си отговоря...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Минчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...