При личния лекар (след преглед)
При личния лекар (след преглед)
Ще дойдат всички, само младостта ни
и ти, Юлия, ще липсваш между нас!!!
Стоя и чакам - дъжд вали,
не искам да се мокря.
Защото нещо все боли,
боли от мокрото.
А трябва да държа докрай,
на мене не разчитат.
Не зная аз дали ще мога
на други да разчитам?...
Така си мисля и си знам,
че аз съм в прегрешение.
Затуй изпраща ми небето
дъждът за опрощение.
Ще го приема както някога,
когато малка бях
и тичахме с приятели
из локвите със смях!
И радост, че навън вали
прекрасен летен дъжд!
До онзи юлски ден,
когато гръм вените смрази!
Дванайсти юли - тъжен ден,
до днес си спомням времето -
когато Юлия уби - светкавица
н е л е п о !!!
Тя беше моята близначка,
приятелка, роднина!
Десетгодишна си отиде
и нещо в мен се срина!
Защо се случи с теб така,
приятелко Любима?
След теб останах да тъжа
през всичките година!
За мене ти остана жива!
Едно прекрасно лято,
красиво и неустоимо!
Сравнявам те с Цветята!!!
Ще тръгвам, Мила,
ето, виж, дъждът си е отишъл.
Ти знаеш - имам вече внуци -
и първородният е Юли -
Дванадесетгодишен!
Дванадесет свещици утре
ще греят в твоя чест,
рожденик, мил, неповторим!
Бъди благословен!!!
И здрав бъди! Да се обичаме!
На този свят свещен -
човек се ражда със звезда!
Дано ти свети дълго тя!!!
28 юли 2008 г. - гр. Русе
PS. Вече петдесет години Юлия почива в селското гробище.
На осми юни ни предстои 60-годишен юбилей - тя и други
ще ни липсват!!!
На Юлиян - пожелавам здраве и да отпразнуваме неговата
седемнадесетгодишнина!
Аз съм по-голяма от Юлия само с 13 минути - фатални или не?
До днес не мога да си отговоря...
© Виолета Минчева All rights reserved.
