22 июл. 2008 г., 06:39

При мен

908 0 3
Сърцето ми до болка бие,
вика те без глас и иска да си тук.
Моля те, недей от него да се криеш,
че единствено за тебе може то да бие,
както никога за никой друг.
В погледа ми мил и нежен
не виждаш ли пожари да горят?
Застани до мен, макар и безнадежден,
и аз с един замах ще спася дори света.
Истинската вяра и любов за теб ще върна,
подавайки ти своята ръка.
С всичка сила в обятията си ще те прегърна
и не ще те пусна нивга, дори и в най-голямата беда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антоанета Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...