Jul 22, 2008, 6:39 AM

При мен

  Poetry » Love
910 0 3
Сърцето ми до болка бие,
вика те без глас и иска да си тук.
Моля те, недей от него да се криеш,
че единствено за тебе може то да бие,
както никога за никой друг.
В погледа ми мил и нежен
не виждаш ли пожари да горят?
Застани до мен, макар и безнадежден,
и аз с един замах ще спася дори света.
Истинската вяра и любов за теб ще върна,
подавайки ти своята ръка.
С всичка сила в обятията си ще те прегърна
и не ще те пусна нивга, дори и в най-голямата беда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...