22.07.2008 г., 6:39

При мен

909 0 3
Сърцето ми до болка бие,
вика те без глас и иска да си тук.
Моля те, недей от него да се криеш,
че единствено за тебе може то да бие,
както никога за никой друг.
В погледа ми мил и нежен
не виждаш ли пожари да горят?
Застани до мен, макар и безнадежден,
и аз с един замах ще спася дори света.
Истинската вяра и любов за теб ще върна,
подавайки ти своята ръка.
С всичка сила в обятията си ще те прегърна
и не ще те пусна нивга, дори и в най-голямата беда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...