6 мар. 2008 г., 20:36

(При)познато 

  Поэзия » Философская
2097 0 30
Забивайки се, иглата закрещяла разплакана:
- Ох, строшиха ми връхчето!
(Каква прозаична "поносимост" към болка).

- Болезнено его кършиш, скъпа.
- И си дебела...
Мускулът се размислил...
( Дали не приличам на вена?!).
А уж не беше... сърдечен.


"Най-силният мускул в тялото е езикът."

© Дани Монов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??