(При)познато
Забивайки се, иглата закрещяла разплакана:
- Ох, строшиха ми връхчето!
(Каква прозаична "поносимост" към болка).
- Болезнено его кършиш, скъпа.
- И си дебела...
Мускулът се размислил...
( Дали не приличам на вена?!).
А уж не беше... сърдечен.
"Най-силният мускул в тялото е езикът."
- Ох, строшиха ми връхчето!
(Каква прозаична "поносимост" към болка).
- Болезнено его кършиш, скъпа.
- И си дебела...
Мускулът се размислил...
( Дали не приличам на вена?!).
А уж не беше... сърдечен.
"Най-силният мускул в тялото е езикът."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Монов Всички права запазени
