26 авг. 2019 г., 10:26

При теб ми е добре...

1.7K 15 19

Не ме попита как е тук, без теб,

и как се справям, как минават дните.

Живот кипи, но малко е нелеп.

И тегли ме отново към скалите.

 

Не ме попита и дали, море,

дали ще мога да дочакам лятото.

Но знаеш, че при теб ми е добре

и пак ще дойда с полъха на вятъра.

 

Щом грабнат ме солените вълни

и тялото ми топлина облее,

макар за седмица или за дни

душата ми отново ще запее…

 

 

Веси_Еси (Еси)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бени, Руми, Ели, благодаря ви от сърце! Винаги сте добре дошли при мен (дори и когато самата аз отсъствам ) Прегръдки!
  • Прекрасен стих! Направо "Душата ми отново ще запее! " Поздрави!
  • Прекрасно е, Веси!
  • Чудесно, вълнуващо посвещение на любимото море!... Поздравления, Веси!
  • Светулчице, Младене, Юри, DPP, Роби, Исмаиле, Георги, Краси, Иржи, Марианка, Пепи, Меги, Стойчо, Гавраиле, Теис, благодаря ви, че се спряхте и оставихте топли думи тук. Сред приятели като вас по-лесно ще дочакам следващото лято. Прегръщам ви! Винаги сте добре дошли на страничката ми!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...