При теб, море

При теб дойдох море, 

с теб пясъчните дюни да изплача,

на скитница ли или дъщеря на богове,

копринено диханието твое в мен се стича...

Впрегни пак белопенести коне, 

в галоп препускай, тюркоазено и живо

и отнеси ме към онези светли брегове,

с които слънцето събужда се красиво.

Вземи от вятъра крилатия повей

и възнеси го с устрем на комета.

Виж в есента ми славей чудно пей,

ти въздигни го, да пробуди цялата планета...