При теб, море
При теб дойдох море,
с теб пясъчните дюни да изплача,
на скитница ли или дъщеря на богове,
копринено диханието твое в мен се стича...
Впрегни пак белопенести коне,
в галоп препускай, тюркоазено и живо
и отнеси ме към онези светли брегове,
с които слънцето събужда се красиво.
Вземи от вятъра крилатия повей
и възнеси го с устрем на комета.
Виж в есента ми славей чудно пей,
ти въздигни го, да пробуди цялата планета...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Василева Всички права запазени