20.09.2025 г., 14:30

При теб, море

172 0 0

При теб дойдох море, 

с теб пясъчните дюни да изплача,

на скитница ли или дъщеря на богове,

копринено диханието твое в мен се стича...

 

Впрегни пак белопенести коне, 

в галоп препускай, тюркоазено и живо

и отнеси ме към онези светли брегове,

с които слънцето събужда се красиво.

 

Вземи от вятъра крилатия повей

и възнеси го с устрем на комета.

Виж в есента ми славей чудно пей,

ти въздигни го, да пробуди цялата планета...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...