15 дек. 2011 г., 22:12

При тебе бях

882 0 0

Остави ме да вървя по пътя си...

При тебе спрях, нима не ме видя?

Преминах... Само ледени отблясъци

останаха след мен... При тебе бях!

 

Недей обмисля скъпи подлости -

не знаеш думички, за да ми спре дъха,

аз исках само евтините радости,

не може да ме задържи страха...

 

Не може да откланяш пътя ми,

не ми предлагай портите на Троя -

препъвах се по твойте калдъръми

и скоро ще се скрия зад завоя...

 

Не трябва да показваш  пътя ми,

сама ще следвам пътищата свои,

тревите окосени пред неволите

ще бъдат лоши спомени, но само мои...

 

Сега ще тръгна, не затваряй портите.

Неползвания ключ вземи си вече,

попътен вятър сещам зад оградите -

отвън сърцето ми на воля ще поплаче...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...