15 дек. 2011 г., 22:12

При тебе бях

875 0 0

Остави ме да вървя по пътя си...

При тебе спрях, нима не ме видя?

Преминах... Само ледени отблясъци

останаха след мен... При тебе бях!

 

Недей обмисля скъпи подлости -

не знаеш думички, за да ми спре дъха,

аз исках само евтините радости,

не може да ме задържи страха...

 

Не може да откланяш пътя ми,

не ми предлагай портите на Троя -

препъвах се по твойте калдъръми

и скоро ще се скрия зад завоя...

 

Не трябва да показваш  пътя ми,

сама ще следвам пътищата свои,

тревите окосени пред неволите

ще бъдат лоши спомени, но само мои...

 

Сега ще тръгна, не затваряй портите.

Неползвания ключ вземи си вече,

попътен вятър сещам зад оградите -

отвън сърцето ми на воля ще поплаче...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...