15.12.2011 г., 22:12

При тебе бях

873 0 0

Остави ме да вървя по пътя си...

При тебе спрях, нима не ме видя?

Преминах... Само ледени отблясъци

останаха след мен... При тебе бях!

 

Недей обмисля скъпи подлости -

не знаеш думички, за да ми спре дъха,

аз исках само евтините радости,

не може да ме задържи страха...

 

Не може да откланяш пътя ми,

не ми предлагай портите на Троя -

препъвах се по твойте калдъръми

и скоро ще се скрия зад завоя...

 

Не трябва да показваш  пътя ми,

сама ще следвам пътищата свои,

тревите окосени пред неволите

ще бъдат лоши спомени, но само мои...

 

Сега ще тръгна, не затваряй портите.

Неползвания ключ вземи си вече,

попътен вятър сещам зад оградите -

отвън сърцето ми на воля ще поплаче...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...