Пусти улици и прах. Картина градска.
Блок, погълнал три села, градинката обрасла
С бурени и храсти, тръни, треволяк…
Да споделим премеждията…на крак,
Събираме се, общо взето, всеки ден,
Пред блока, пред един гараж, на тоя бар зелен.
Програмата започва рано. Отваря Шефът.
Строява се опашка за сладки и кафета.
Доволен е, усмихнат, пуска смешки,
Обръснат прясно, парфюмиран, в изгладените дрешки
Се вихри зад тезгяха, стъпва тежко, а в мислите реди:
„Да идва вече майка, че много ми се спи…”
Така де, след два-три часа мъка,
Сменяват го най-сетне. И на разлъка
Инструкции раздава и размахва пръст,
И нервно, с телефона, кръжи околовръст,
Високопарни разговори води, сбърчил вежди,
Почти като директор на „Кореком” изглежда…
И качва се в покоите. Настъпва мир.
Близалки, дъвки, вафлички безспир,
Безалкохолни разни, кроасани пресни
И други вкусотии най-чудесни,
И бири леят се на бара вън,
Докато Той Велики пази своя сън.
И тъй до вечерта. Пристига Шефът.
Подпухнал, недоспал, сърдит…не му е кеф.
Подредбата му крива, хладилниците – празни,
Пък хората на бара се смеят безобразно,
И вдигат шум, прегръщат се безгрижно,
А той пък е сърдит. На кой ли? Или на всичко? Тъжно.
Тракат каси. Чадърите се свалят със замах,
Последните поръчки са вече смъртен грях,
А ние, познавайки до болка тая схема,
Намерили сме точно решение на проблема.
Ухилени, доволни, на пейката пред тоя блок
Го дразним под балкона. Наздравееее! Утре пак!
© Елена Даскалова Все права защищены