6 нояб. 2014 г., 02:06

При "Ванкин"

606 0 0

 

Пусти улици и прах. Картина градска.

Блок, погълнал три села, градинката обрасла

С бурени и храсти, тръни, треволяк…

Да споделим премеждията…на крак,

Събираме се, общо взето, всеки ден,

Пред блока, пред един гараж, на тоя бар зелен.

 

Програмата започва рано. Отваря Шефът.

Строява се опашка за сладки и кафета.

Доволен е, усмихнат, пуска смешки,

Обръснат прясно, парфюмиран, в изгладените дрешки

Се вихри зад тезгяха, стъпва тежко, а в мислите реди:

„Да идва вече майка, че много ми се спи…”

 

Така де, след два-три часа мъка,

Сменяват го най-сетне. И на разлъка

Инструкции раздава и размахва пръст,

И нервно, с телефона, кръжи околовръст,

Високопарни разговори води, сбърчил вежди,

Почти като директор на „Кореком” изглежда…

 

И качва се в покоите. Настъпва мир.

Близалки, дъвки, вафлички безспир,

Безалкохолни разни, кроасани пресни

И други вкусотии най-чудесни,

И бири леят се на бара вън,

Докато Той Велики пази своя сън.

 

И тъй до вечерта. Пристига Шефът.

Подпухнал, недоспал, сърдит…не му е кеф.

Подредбата му крива, хладилниците – празни,

Пък хората на бара се смеят безобразно,

И вдигат шум, прегръщат се безгрижно,

А той пък е сърдит. На кой ли? Или на всичко? Тъжно.

 

Тракат каси. Чадърите се свалят със замах,

Последните поръчки са вече смъртен грях,

А ние, познавайки до болка тая схема,

Намерили сме точно решение на проблема.

Ухилени, доволни, на пейката пред тоя блок

Го дразним под балкона. Наздравееее! Утре пак! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...