8 мая 2007 г., 22:36

Причина

758 0 5

 Причина

Изгубих си очите напоследък.
Не сещам залеза. 
Морето помътня...

Помръкнал. В мислите приведен,
без радост ставам. 
Нямам Светлина.

Различно Нещо - рядко ми се случва.
Вграден във Навици - 
тъпея в глухота.

Проблясва кратко - сякаш сняг на слънце -
искрица от далечна 
Топлина...
          ***
Къде са ми очите напоследък?
Защо не виждам красота?
От покрива с черници ме замерва,
отива си невратно Младостта...

Пълнолуние - 6 Май 2001

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...