8 may 2007, 22:36

Причина

  Poesía
760 0 5

 Причина

Изгубих си очите напоследък.
Не сещам залеза. 
Морето помътня...

Помръкнал. В мислите приведен,
без радост ставам. 
Нямам Светлина.

Различно Нещо - рядко ми се случва.
Вграден във Навици - 
тъпея в глухота.

Проблясва кратко - сякаш сняг на слънце -
искрица от далечна 
Топлина...
          ***
Къде са ми очите напоследък?
Защо не виждам красота?
От покрива с черници ме замерва,
отива си невратно Младостта...

Пълнолуние - 6 Май 2001

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...