Имам толкова много причини
да избягам далеч, още днес,
да зачеркна с хиксче годините,
да сменя този пусти адрес.
Да накъсам на малки парчета
всички бъдещи пъстри мечти,
а запее ли в мене щурчето,
да му кресна: За Бога, мълчи!
В дни такива ми иде да тръгна
безпосочна, безтебна, сама.
Със тъгата приятелка първа,
но със вдигната гордо глава.
Имам хиляди даже причини,
да си ида. Защо ли не мога...
Как сърце да накарам, кажи ми,
теб да спре да обича, до болка?
© Жанет Велкова Все права защищены