10 окт. 2010 г., 13:29

Приела съм навеки... любовта

1.2K 0 13

Отказвам повече да се страхувам.
Изричам НЕ на всяка хорска злъч.
От слънцето родена, пророкувам,
не искам да съм гаснещия  лъч.

Отказвам да съм жертвата невинна,
на кладата замъкната без глас
или замесена в интрига задкулисна,
преплетена с амбиция за власт.

Отказвам със глупци да се надбягвам
и истините техни да твърдя.
Не съм престъпникът за вас отявлен,
ни мишка сива  в пепелта.

Ще бъда все това, което искам,
"наивно борбена", но пак добра.
Пред "важните" колене не притискам,
до края си запазвам същността.

Не гоня облаците,  но прелитам
над дребните, над грозните неща.
В доброто НА човека  аз разчитам.
Приела съм навеки любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...