10.10.2010 г., 13:29 ч.

Приела съм навеки... любовта 

  Поезия » Философска
931 0 13

Отказвам повече да се страхувам.
Изричам НЕ на всяка хорска злъч.
От слънцето родена, пророкувам,
не искам да съм гаснещия  лъч.

Отказвам да съм жертвата невинна,
на кладата замъкната без глас
или замесена в интрига задкулисна,
преплетена с амбиция за власт.

Отказвам със глупци да се надбягвам
и истините техни да твърдя.
Не съм престъпникът за вас отявлен,
ни мишка сива  в пепелта.

Ще бъда все това, което искам,
"наивно борбена", но пак добра.
Пред "важните" колене не притискам,
до края си запазвам същността.

Не гоня облаците,  но прелитам
над дребните, над грозните неща.
В доброто НА човека  аз разчитам.
Приела съм навеки любовта.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??