Приемам да съм ден и нощ,
и светлина, и мрак, и затъмнение.
В очите ти, събудена в разкош,
да съм и дар, и избавление.
Да съм добре дошла и преоткрита,
когато ме настигаш преди ада.
И ми спестяваш колко си поскитал,
за да ме имаш - за награда.
Приемам да съм твоята спечелена,
поръсена с прашец любовен, купа.
Но, моля те, не искам след вечерята
като троха в забравата да ме изтупаш.