Приемам да съм ден и нощ,
и светлина, и мрак, и затъмнение.
В очите ти, събудена в разкош,
да съм и дар, и избавление.
Да съм добре дошла и преоткрита,
когато ме настигаш преди ада.
И ми спестяваш колко си поскитал,
за да ме имаш - за награда.
Приемам да съм твоята спечелена,
поръсена с прашец любовен, купа.
Но, моля те, не искам след вечерята
като троха в забравата да ме изтупаш.
© Ниела Вон All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
