8 окт. 2006 г., 11:45

Приказка 1-ва

1.1K 0 13




В далечно царство под небето,

през девет планини – в десета

живял отявлен големец,

с език, по-остър от резец...

Владеел думите перфектно

и всекиму по нещо реквал,

говорел тъй, че да боли

и с думите да нарани...

Не щеш ли, болен легнал той...

Дошли лечители безброй,

стотици билки му варили

и тайни думи му редили,

Но не могли да разберат

какво го мъчи този път...

Намерило се най-накрая

едно детенце да познае

на големеца болестта...

Наричала се САМОТА.

Защото докато се смял,

и с хитростта си се гордял -

изгубил твърде неусетно

приятелите си безчетни

и никой не желаел тука

да слуша думите му люти...

Какво е станало - не зная,

дали се изцелил накрая?...

Е, тайничко си предпочитам,

да се е отървал честито,

и да обича е успял -

от самотата оздравял...


 



08.10.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • (попаднала съм на познат остров )
  • Приказка една такава-
    като четвъртата се очертава
    леко е като пиеска, но споко –
    свършва още днеска!

    Имало едно такова време…

    (-Да ти опустее и безвремието! -грачещ глас от небитието)

    Както и да е……
    Значи…
    Имало едно някакво си време…

    (-Туй пък, що ще рачи?! -писклив,плешив гласец)

    -Хей, кой тук апострофира?
    Хей ,спри се!
    Появи се!
    Кой си?

    (-Аз съм дяволчето плюв,
    дребен съм, със ма-а-алка буква.
    Где що свястно нещо бройкам,
    хоп, наплювам го със двойка!)

    Хей, ний тука ще отминем,
    щото смешното присяда.
    Колкото и да е интересно…
    да не повърнеме обяда!

    (-Иде реч за вдъхновения,
    аз насреща съм със красоти,
    толкоз са еднакви моите,
    я ти, учи се и поработи!)

    -Ще отминем казах, стига вече!
    Неприятности повлече…
    скрий се в дупката и толкоз,
    печелиш за награда морков!

    (%%%%%%%%%%%)

    Добре де, стига!
    Ето ти и рошков!

    (~~~~~~~~~~~~~~~~)

    Я, виж…
    Това подейства!
    Сега най сетне ни олеква!

    Та значи…..
    Нямало кавга…
    Имало нявга…..

    Ох……
    Ами…..сега на мене ми приседна!
    Ще помоля Диди,
    да отпочне с приказката следна…

    (ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА
    ЗАБРАВЕТЕ, ЗАЩОТО Я НЯМА,
    А КОЙТО НЕЩО МУ СЕ ПРИВИЖДА,
    ТО Е СЛУЧАЙНО И НЕУМИШЛЕНО!
    ХУМОРЪТ Е ДОБРОНАМЕРЕНО НЕЩО!
    ИРОНИЯТА НИКЪДЕ НЕ Е ЗАБРАНЕНА,
    ДОРИ И ВЪВ ВЕСТНИК СТЪРШЕЛ!
    ТОВА Е НЕ САМО ЗА ПРИСТРАСТНИТЕ
    И СУБЕКТИВНИ РЕДАКТОРЧЕТА!)





    ЧАР………06.11.06
  • Много ми харесва!Наистна.Но, за съжаление, като новак виждам, че тук много хора са болнички от тази болест.А иначе-съгласна съм, че всеки има различен темперамент.Аз също не го правя точно по този начин, но понякога ми се иска да опитам.
  • Ами изпълваме го с веселби и си изчистваме покривката после, а хулите за хулителите!!! И трохиците също...
  • Добро утро Диди на теб на всички!
    Пишете поети!
    Радвайте се на утрото и на хубавият ден!
    Усмихвайте се!
    Животът е дар Божий!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...