Приказка
ПРИКАЗКА
Ний вървяхме с тебе в нощи теменужни.
Стъпките ни плахи гаснеха в нощта.
И мълчахме. Думите не бяха нужни,
щом съдбите ни се сляха в любовта.
Майски нощи под луна сребристобяла
и звезди, поръсени с бадемов цвят.
Колко обич във очите засияла!
Колко трепети в сърцата ни горят.
Дойде есен, ние пак сме с тебе двама.
Стъпките ни бавни есенно шептят.
Любовта ни още силна е, голяма,
но го няма пролетния дъхав цвят!
Искам аз да бъдем и в студена зима,
с топли длани, с влюбени, добри очи.
Тази приказка навеки да я има,
песента в сърцата вечно да звучи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анка Келешева Все права защищены
