anka-dimitrova (Анка Келешева)
346 458
21.12.2010 г., 14:19 ч.

Приказка 

  Поезия » Любовна
554 0 2

 

 

ПРИКАЗКА

 

Ний вървяхме с тебе в нощи теменужни.

Стъпките ни плахи гаснеха в нощта.

И мълчахме. Думите не бяха нужни,

щом съдбите ни се сляха в любовта.

 

Майски нощи под луна сребристобяла

и звезди, поръсени с бадемов цвят.

Колко обич във очите засияла!

Колко трепети в сърцата ни горят.

 

Дойде есен, ние пак сме с тебе двама.

Стъпките ни бавни есенно шептят.

Любовта ни още силна е, голяма,

но го няма пролетния дъхав цвят!

 

Искам аз да бъдем и в студена зима,

с топли длани, с влюбени, добри очи.

Тази приказка навеки да я има,

песента в сърцата вечно да звучи!

© Анка Келешева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви,Румпел и Румяна.Любавта е най- голямото богатство на земята. Нека винаги да е с вас. Весела коледа и честита нова година. Нека тя ни донесе повече срещи !
  • Нека приказката да няма край..и любовта да не напуска сърцата! Да Ви топли и в студените зимни нощи!
Предложения
: ??:??