Приказка
Все още помня приказката стара,
в която пак доброто победи,
разказана ми някога от мойта баба
за любовта и тилилейските гори.
Назад далече във годините
бродели разбойници навред,
убивали и грабели колите
и трупали богатства те безчет.
Веднъж през тъмните шубраци
карета минала без страх,
пращели колелетата по остри камънаци,
не подозирайки за тях.
Изскочили от нейде тез жестоки
разбойници със каменни лица,
разпръснали се на различни те посоки,
крещейки с дрезгави гърла.
Един от тях пристъпил към колата,
отворил нейната врата,
но тук намесила се и съдбата
и грейнала в миг любовта.
Стопила се омразата тогава,
превърнала се в цвете острата кама,
а от каретата девойка мила
подала свойта мъничка ръка.
Не знам дали все още ехото шепти
онази приказка и днес,
но знам, разбойникът във тях гори,
захвърлил варварската чест.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жанет Велкова Все права защищены
