3 июл. 2007 г., 09:21

ПРИКАЗКА

856 0 2

 

ПРИКАЗКА

В интересна приказка живея.

Лутам се в особена гора.

Дори и птичките не пеят,

а гарваните махат с крила.

Протягам се да хвана пеперуда.

И хоп – ужилва ме пчела.

Започвам аз да бягам като луда,

без да оставям стъпки по снега.

Къде съм? Приказки не съществуват,

но май все пак живея в тях.

От приказка на приказка прескачам

и търся нещо свое в тях.

Заспивам. Уж очи затварям.

Овце започвам да броя.

И като в приказката стара

нещо ми убива във съня.

Но нали аз не съм принцеса.

И няма грахови зърна.

А сънищата ми къде са?

И защо не мога да заспя?

Дали е приказка кошмарна

собственият ми живот?

Или се опитвам да порасна

и да въведа във него ред.

15.06.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мириам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...