Jul 3, 2007, 9:21 AM

ПРИКАЗКА

  Poetry
857 0 2

 

ПРИКАЗКА

В интересна приказка живея.

Лутам се в особена гора.

Дори и птичките не пеят,

а гарваните махат с крила.

Протягам се да хвана пеперуда.

И хоп – ужилва ме пчела.

Започвам аз да бягам като луда,

без да оставям стъпки по снега.

Къде съм? Приказки не съществуват,

но май все пак живея в тях.

От приказка на приказка прескачам

и търся нещо свое в тях.

Заспивам. Уж очи затварям.

Овце започвам да броя.

И като в приказката стара

нещо ми убива във съня.

Но нали аз не съм принцеса.

И няма грахови зърна.

А сънищата ми къде са?

И защо не мога да заспя?

Дали е приказка кошмарна

собственият ми живот?

Или се опитвам да порасна

и да въведа във него ред.

15.06.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мириам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...