ПРИКАЗКА
В интересна приказка живея.
Лутам се в особена гора.
Дори и птичките не пеят,
а гарваните махат с крила.
Протягам се да хвана пеперуда.
И хоп – ужилва ме пчела.
Започвам аз да бягам като луда,
без да оставям стъпки по снега.
Къде съм? Приказки не съществуват,
но май все пак живея в тях.
От приказка на приказка прескачам
и търся нещо свое в тях.
Заспивам. Уж очи затварям.
Овце започвам да броя.
И като в приказката стара
нещо ми убива във съня.
Но нали аз не съм принцеса.
И няма грахови зърна.
А сънищата ми къде са?
И защо не мога да заспя?
Дали е приказка кошмарна
собственият ми живот?
Или се опитвам да порасна
и да въведа във него ред.
15.06.2007
© Мириам Всички права запазени