3.07.2007 г., 9:21

ПРИКАЗКА

862 0 2

 

ПРИКАЗКА

В интересна приказка живея.

Лутам се в особена гора.

Дори и птичките не пеят,

а гарваните махат с крила.

Протягам се да хвана пеперуда.

И хоп – ужилва ме пчела.

Започвам аз да бягам като луда,

без да оставям стъпки по снега.

Къде съм? Приказки не съществуват,

но май все пак живея в тях.

От приказка на приказка прескачам

и търся нещо свое в тях.

Заспивам. Уж очи затварям.

Овце започвам да броя.

И като в приказката стара

нещо ми убива във съня.

Но нали аз не съм принцеса.

И няма грахови зърна.

А сънищата ми къде са?

И защо не мога да заспя?

Дали е приказка кошмарна

собственият ми живот?

Или се опитвам да порасна

и да въведа във него ред.

15.06.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мириам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...