3.07.2007 г., 9:21

ПРИКАЗКА

859 0 2

 

ПРИКАЗКА

В интересна приказка живея.

Лутам се в особена гора.

Дори и птичките не пеят,

а гарваните махат с крила.

Протягам се да хвана пеперуда.

И хоп – ужилва ме пчела.

Започвам аз да бягам като луда,

без да оставям стъпки по снега.

Къде съм? Приказки не съществуват,

но май все пак живея в тях.

От приказка на приказка прескачам

и търся нещо свое в тях.

Заспивам. Уж очи затварям.

Овце започвам да броя.

И като в приказката стара

нещо ми убива във съня.

Но нали аз не съм принцеса.

И няма грахови зърна.

А сънищата ми къде са?

И защо не мога да заспя?

Дали е приказка кошмарна

собственият ми живот?

Или се опитвам да порасна

и да въведа във него ред.

15.06.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мириам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...