18 февр. 2008 г., 20:21

Приказка

1.4K 0 10

Животът ми е приказка една

със феи чудновати и вълшебства,

с джуджета мили и безброй игри,

дотичали от мойто детство.

И боря се със вещици в нощта,

помагат ми там птици на доброто,

разперват нежно своите крила

и ме запазват тутакси от злото.

А то е там, във страшната гора

и никой с него вече не говори,

умряха принцове и други господа,

но злото пак успя да се пребори.

Сега голяма съм и вече знам,

че злото в нас не можем да избегнем,

но любовта е приказна страна -

към нея със душите да посегнем!

2005г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не съм и предполагала,че това стихотворение ще ви направи такова впечатление.Имам доста по-изобразяващи ме стихове.Благодаря ви за коментарите!
  • Прекрасно!!!
  • Точно така, животът е приказка, но нали знаеш, че приказките са с добри и с лоши герои, с принцове,принцеси и феи, но и с вълци, човекоядци и зли магьосници. Всеки сам за себе си избира от кои ще бъде – от добрите или от лошите.
  • Мило, приказно откровение!
    Хубаво е, много е хубаво, мила Ая!
    с обич за теб.
  • Много ми хареса

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....