18 февр. 2008 г., 20:21

Приказка

1.4K 0 10

Животът ми е приказка една

със феи чудновати и вълшебства,

с джуджета мили и безброй игри,

дотичали от мойто детство.

И боря се със вещици в нощта,

помагат ми там птици на доброто,

разперват нежно своите крила

и ме запазват тутакси от злото.

А то е там, във страшната гора

и никой с него вече не говори,

умряха принцове и други господа,

но злото пак успя да се пребори.

Сега голяма съм и вече знам,

че злото в нас не можем да избегнем,

но любовта е приказна страна -

към нея със душите да посегнем!

2005г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не съм и предполагала,че това стихотворение ще ви направи такова впечатление.Имам доста по-изобразяващи ме стихове.Благодаря ви за коментарите!
  • Прекрасно!!!
  • Точно така, животът е приказка, но нали знаеш, че приказките са с добри и с лоши герои, с принцове,принцеси и феи, но и с вълци, човекоядци и зли магьосници. Всеки сам за себе си избира от кои ще бъде – от добрите или от лошите.
  • Мило, приказно откровение!
    Хубаво е, много е хубаво, мила Ая!
    с обич за теб.
  • Много ми хареса

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...