Yuleto111 (Юлиана Асенова)
37 902
28 июл. 2009 г., 08:46

Приказка 

  Поэзия
719 0 11

Утрото леко очите  отвори,

поизтегна се, тихо промърка,

Стана.

И   покани   слънце  на   гости.

Слънчо златна наметка си сложи,

после яхна колесницата огнена,

за секунди пристигна при утрото.

Заприказва  Утро на Слънцето:

“Ти да знаеш какво е видяла – Зората (жената ми), 

онази  палавницата  –  Луната,

(дето все я преследваш

и страдаш по нея)

снощи пак  сестрици-звездици  събрала,

 пременила  ги   с  пъстри  одежди

 и    танцували   в  нощна   забава.

И   накрая   телата   си  голи   окъпали

в езерата на Рила...

Слънчо слушаше, недоумяващо.

После  откривателно  думи изрече:

„Тя затуй  ли  срещи отказва?

 Отдалече  вечно  ми  маха  - уморено,

 и   бърза

 да се гушне   в  завивки при хребета.

© Юлиана Асенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??