Приказка
Утрото леко очите отвори,
поизтегна се, тихо промърка,
Стана.
И покани слънце на гости.
Слънчо златна наметка си сложи,
после яхна колесницата огнена,
за секунди пристигна при утрото.
Заприказва Утро на Слънцето:
“Ти да знаеш какво е видяла – Зората (жената ми),
онази палавницата – Луната,
(дето все я преследваш
и страдаш по нея)
снощи пак сестрици-звездици събрала,
пременила ги с пъстри одежди
и танцували в нощна забава.
И накрая телата си голи окъпали
в езерата на Рила...
Слънчо слушаше, недоумяващо.
После откривателно думи изрече:
„Тя затуй ли срещи отказва?
Отдалече вечно ми маха - уморено,
и бърза
да се гушне в завивки при хребета.
© Юлиана Асенова All rights reserved.
