Приказка без край

Поэзия

620 6 15

Измислен свят, измислени надежди.

Мечтите пърхат в паяжината живот,

а той препуска лудо, свъсил вежди

надянал тежкият хомот на скот.

Не си отчаян, просто уморен си

и търсиш наркотиците лъжи.

Те приказка са чудна запленен си.

Актьор играещ чуждите съдби.

То тялото си остарява бавно.

Пулсиращо е малкото сърце.

Умирайки поело пътя славно.

Живее в него спомен за дете.

Не си отчаян, просто уморен си.

Фалшиви маски, прах и светлина.

Целувки в нищото плътта ги проси.

Самотен скитник в залез, тишина.

Не си отчаян, още жив си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Жабокът (Гедеон)

Катя, не съм отчаян, нито уморен, просто съм жив. Благодаря ти за поздрава.

2022-08-01T11:10:00+03:00
Izumrudkata (Катя)

"Не си отчаян, просто уморен си.

Фалшиви маски, прах и светлина.

Целувки в нищото плътта ги проси.

Самотен скитник в залез, тишина.

Не си отчаян, още жив си..."

Поздравления за стиха ти!

2022-07-30T22:41:24+03:00
Жабокът (Гедеон)

Ани, аз съм подсъзнателен психолог.

2022-07-27T12:21:46+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Докато човек се връща в тежки моменти в детството си, все още умее да се съхрани жив... Добре, че го имаме това умение. Иначе сме полудяли...
Може да е подсъзнателно, но стихотворението ти е изключително психологическо. Определено ми хареса.

2022-07-27T10:15:47+03:00
Жабокът (Гедеон)

Те са безстойностни и тленни, затова ги правят от злато, дано добият някаква тежест, но не става.
Жената на снимката е безсмъртна. Кралица на елфите от "Властелинът на пръстена"

2022-07-26T21:40:39+03:00