Приказка без край
Измислен свят, измислени надежди.
Мечтите пърхат в паяжината живот,
а той препуска лудо, свъсил вежди
надянал тежкият хомот на скот.
Не си отчаян, просто уморен си
и търсиш наркотиците лъжи.
Те приказка са чудна запленен си.
Актьор играещ чуждите съдби.
То тялото си остарява бавно.
Пулсиращо е малкото сърце.
Умирайки поело пътя славно.
Живее в него спомен за дете.
Не си отчаян, просто уморен си.
Фалшиви маски, прах и светлина.
Целувки в нищото плътта ги проси.
Самотен скитник в залез, тишина.
Не си отчаян, още жив си...
© Гедеон All rights reserved.
