26 jul 2022, 11:06  

Приказка без край

  Poesía
619 6 15

Измислен свят, измислени надежди.

Мечтите пърхат в паяжината живот,

а той препуска лудо, свъсил вежди

надянал тежкият хомот на скот.

 

Не си отчаян, просто уморен си

и търсиш наркотиците лъжи.

Те приказка са чудна запленен си.

Актьор играещ чуждите съдби.

 

То тялото си остарява бавно.

Пулсиращо е малкото сърце.

Умирайки поело пътя славно.

Живее в него спомен за дете.

 

Не си отчаян, просто уморен си.

Фалшиви маски, прах и светлина.

Целувки в нищото плътта ги проси.

Самотен скитник в залез, тишина.

 

Не си отчаян, още жив си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Катя, не съм отчаян, нито уморен, просто съм жив. Благодаря ти за поздрава.
  • "Не си отчаян, просто уморен си.

    Фалшиви маски, прах и светлина.

    Целувки в нищото плътта ги проси.

    Самотен скитник в залез, тишина.



    Не си отчаян, още жив си..."

    Поздравления за стиха ти!
  • Ани, аз съм подсъзнателен психолог.
  • Докато човек се връща в тежки моменти в детството си, все още умее да се съхрани жив... Добре, че го имаме това умение. Иначе сме полудяли...
    Може да е подсъзнателно, но стихотворението ти е изключително психологическо. Определено ми хареса.
  • Те са безстойностни и тленни, затова ги правят от злато, дано добият някаква тежест, но не става.
    Жената на снимката е безсмъртна. Кралица на елфите от "Властелинът на пръстена"

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...