6 июн. 2008 г., 08:22

Приказка ли...

Поэзия » Философская

738 0 19

Отново фучим с думи на летящ експрес
или извисяваме тънко гласче на щурче,
а защо не с любовен порив, излял се нощес...
Заплаха ли, армагедон ли - над нашия дом?...
А как ухае на прясно окосена трева
и как нехаем за вечен пиедестал и трон,
с мечта за детска приказка, поне една...
За нея ще роним сълзи, търкулваме смях
и вечност, и гордост в непомръкнали лица.
На "ти" ще бъдем с нашата и чуждите съдби...
И невинно виновати бродници без крила...
Ще свеждаме глави в безбрежни мрачини...
Ти, мъко непрогледна, остани във своя мрак!
Ти, слънце, предпази ни и с милост бди!
До брега ни без мъст и с чест отново пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

приказка е...чудесен стих...!
Браво! прегръщам те с обич.

2008-06-10T13:16:31+03:00
Индиана (Криси)

!!!
С обич!!!

2008-06-09T01:49:42+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Наистина: Браво!

2008-06-08T15:32:33+03:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

браво

2008-06-06T23:39:28+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"А как ухае на прясно окосена трева
и как нехаем за вечен пиедестал и трон,
с мечта за детска приказка, поне една..."

Поне една...поне веднъж,поне понякога насън
мечтите могат като приказки да ни разказват
и припомнят духа на детство непораснало
останало в една усмивка или сълзица непоказвана...

2008-06-06T21:45:15+03:00