Приказка ли...
Отново фучим с думи на летящ експрес
или извисяваме тънко гласче на щурче,
а защо не с любовен порив, излял се нощес...
Заплаха ли, армагедон ли - над нашия дом?...
А как ухае на прясно окосена трева
и как нехаем за вечен пиедестал и трон,
с мечта за детска приказка, поне една...
За нея ще роним сълзи, търкулваме смях
и вечност, и гордост в непомръкнали лица.
На "ти" ще бъдем с нашата и чуждите съдби...
И невинно виновати бродници без крила...
Ще свеждаме глави в безбрежни мрачини...
Ти, мъко непрогледна, остани във своя мрак!
Ти, слънце, предпази ни и с милост бди!
До брега ни без мъст и с чест отново пак.
или извисяваме тънко гласче на щурче,
а защо не с любовен порив, излял се нощес...
Заплаха ли, армагедон ли - над нашия дом?...
А как ухае на прясно окосена трева
и как нехаем за вечен пиедестал и трон,
с мечта за детска приказка, поне една...
За нея ще роним сълзи, търкулваме смях
и вечност, и гордост в непомръкнали лица.
На "ти" ще бъдем с нашата и чуждите съдби...
И невинно виновати бродници без крила...
Ще свеждаме глави в безбрежни мрачини...
Ти, мъко непрогледна, остани във своя мрак!
Ти, слънце, предпази ни и с милост бди!
До брега ни без мъст и с чест отново пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
