29 апр. 2025 г., 18:13

Приказка написах

302 0 0

 

 

Надеждата е светло тайнство,

едно мистично същество, 

което денем, нощем странства,

незнайно как при мен дошло.

 

Във сънищата разцъфтява,

минава хълмове, гори,

а с утрото си продължава

все мен да търси отпреди.

 

Не знам защо, но денем боса

надеждата е пак при мен,

мълчаната вода ми носи,

а аз немея в този плен.

 

Подскачат сенките по залез,

а ние двечките вървим...

Надеждата е светъл образ

и с нея стъпките редим.

 

Дали пък приказка написах

за моята добра съдба?

С надежда тиха ви орисах...

Дано днес всеки ме разбра!

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....