Приказка написах

Надеждата е светло тайнство,

едно мистично същество, 

което денем, нощем странства,

незнайно как при мен дошло.

Във сънищата разцъфтява,

минава хълмове, гори,

а с утрото си продължава

все мен да търси отпреди.

Не знам защо, но денем боса

надеждата е пак при мен,

мълчаната вода ми носи,

а аз немея в този плен.

Подскачат сенките по залез,

а ние двечките вървим...

Надеждата е светъл образ

и с нея стъпките редим.

Дали пък приказка написах

за моята добра съдба?

С надежда тиха ви орисах...

Дано днес всеки ме разбра!

Детелина И.Стефанова ✍️🍀