Apr 29, 2025, 6:13 PM

Приказка написах

  Poetry
300 0 0

 

 

Надеждата е светло тайнство,

едно мистично същество, 

което денем, нощем странства,

незнайно как при мен дошло.

 

Във сънищата разцъфтява,

минава хълмове, гори,

а с утрото си продължава

все мен да търси отпреди.

 

Не знам защо, но денем боса

надеждата е пак при мен,

мълчаната вода ми носи,

а аз немея в този плен.

 

Подскачат сенките по залез,

а ние двечките вървим...

Надеждата е светъл образ

и с нея стъпките редим.

 

Дали пък приказка написах

за моята добра съдба?

С надежда тиха ви орисах...

Дано днес всеки ме разбра!

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...