13 нояб. 2012 г., 13:15

Приказка от рими

733 0 0

 

Можем да се срещнем –

винаги, по всяко време.

Колко много сянка има скрита в светлината...

Можеш да изстинеш тъй внезапно,

неусетно.

Страх ме е да чувствам вечно, че те губя сред тълпата.

 

Знаем ли дали си струва

да се реем нависоко, вкупом.

Да блуждаем из простора.

Колко значи да изчакаш, да потърсиш,

да намериш своя порив...

Вярната посока сред лавината от хора.

 

Сигурно не съм ти казвал,

но сега те виждам ясно –

през драпериите на егоизма.

И когато те подминах,

върнах се назад и питах.

Как да те сънувам в приказка от рими.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...