13.11.2012 г., 13:15

Приказка от рими

729 0 0

 

Можем да се срещнем –

винаги, по всяко време.

Колко много сянка има скрита в светлината...

Можеш да изстинеш тъй внезапно,

неусетно.

Страх ме е да чувствам вечно, че те губя сред тълпата.

 

Знаем ли дали си струва

да се реем нависоко, вкупом.

Да блуждаем из простора.

Колко значи да изчакаш, да потърсиш,

да намериш своя порив...

Вярната посока сред лавината от хора.

 

Сигурно не съм ти казвал,

но сега те виждам ясно –

през драпериите на егоизма.

И когато те подминах,

върнах се назад и питах.

Как да те сънувам в приказка от рими.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...