13.11.2012 г., 13:15

Приказка от рими

731 0 0

 

Можем да се срещнем –

винаги, по всяко време.

Колко много сянка има скрита в светлината...

Можеш да изстинеш тъй внезапно,

неусетно.

Страх ме е да чувствам вечно, че те губя сред тълпата.

 

Знаем ли дали си струва

да се реем нависоко, вкупом.

Да блуждаем из простора.

Колко значи да изчакаш, да потърсиш,

да намериш своя порив...

Вярната посока сред лавината от хора.

 

Сигурно не съм ти казвал,

но сега те виждам ясно –

през драпериите на егоизма.

И когато те подминах,

върнах се назад и питах.

Как да те сънувам в приказка от рими.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...